Смъртта и обяснението ѝ на детето – вашите въпроси и техните отговори от психотерапевт

Сред многото изпратени въпроси от участниците в уебинара „Родителските грешки през първите 7 години“ избрахме 5 въпроса, на които да отговорят специалисти. Първият въпрос е на Марияна Аладжова. Отговорът беше даден от Елена Енева.

Въпросът е:

„Майка съм на момченце на 5 и половина – какво да му отговоря на въпроса – Мамо, аз ще умра ли и ти и тати ще умрете ли? Как да обясня физиологията на човека на човечето?

Детето Ви вече е пораснало щом е стигнало до този важен въпрос. Забелязало е, че нещата освен начало, имат и край. Обикновено темите за смъртта и секса се смятат за трудни от родителите, може би защото и ние самите се вълнуваме силно от тях.

Хубавото на детските въпроси е, че те търсят кратки и конкретни отговори. Няма нужда да подготвяте голямо обяснение. По-важно е да обърнете внимание на емоциите, които въпросът предизвиква у детето, както и на ситуацията, която го е породила – някой конкретен човек е починал или нещо друго се е случило? Достатъчно е да му отговорите с “Да” и след това да изслушате как се чувства и какво мисли. Оставете го той да води диалога със своето темпо. Може да не попита нищо повече този ден, а може и да проведете дълъг разговор за живота и смъртта.

Често на тази възраст децата смятат, че могат да избягнат смъртта, чрез хитрост или като полагат определени усилия. Понякога си я представят като скелет или ангел, който идва за тях и някои от представите могат да предизвикат повтарящи се кошмари. Избягвайте да наричате смъртта вечен сън, за да не го уплашите от заспиването вечер. Добре е да разберете каква е неговата представа и да му помогнете да я промени, ако е твърде страшна. Докато говорите, проверявайте дали ви е разбрал правилно.

Относно физиологията на смъртта – говорете простичко и конкретно. Обяснете, че когато човек умре, вече не диша, не ходи, не говори, не яде, не играе. Детето ви е виждало мъртви животни и ще разбере. Смъртта е покой и неподвижност. Тя ни кара да обърнем повече внимание на това какво правим и как живеем, докато сме живи.

По-трудно за родителите обикновено е да обясним какво става след като умрем. И тук няма правилен или грешен отговор. Какво ще му кажете, зависи от вашата представа за смъртта и за това с какъв отговор вие самите се чувствате комфортно. Децата усещат кога сме уверени в това, което говорим и тогава и те са по-спокойни. Ако сте религиозни, съвсем естествено е да му говорите за живот след смъртта. Ако сте атеисти, най-правилно е да му обясните начина, по който вие си представяте нещата.

Важното е да сте искрени – детето ще го усети. Добре е да му кажете истината – че никой не знае със сигурност какво се случва, след като умрем. Това, че не знаете, няма да намали авторитета ви. Напротив, синът ви ще научи, че има големи въпроси, на които той самия ще търси отговора в бъдеще.

Обикновено родителите се страхуваме да не натъжим или уплашим детето, като му говорим за смъртта. Страхуваме се и от собствените си чувства по темата. Но децата могат да понесат тези разговори, ако отговаряме кратко и конкретно на въпросите им, а не ги претоварваме с информация. Може многократно да повтарят един и същи въпрос, докато успеят да си изяснят нещата, важно е търпеливо да им отговаряме.

Понякога детските въпроси за смъртта изглеждат твърде директни и безчувствени, като например “Ти кога ще умреш?”. Важно е да разберете, че зад въпроса стои страхът от раздяла с вас, който е преживяван многократно от детето и е плашещ за него.

Може да проверите дали това е така, като го попитате “Страхуваш се, че няма да съм тук и да се грижа за теб и да те обичам?” Ако детето потвърди, можете да го успокоите, че ще сте до него и ще се грижите за него много дълго време, докато има нужда, но ако умрете, винаги ще има близки хора, които да продължат да го правят. Хубаво е децата да знаят, че близките продължават да обичат починалите хора, че тъгуват за тях, че правят неща в тяхна памет.

Разговорите с децата за смъртта ни изправят пред собствените ни страхове и незнание какво се случва после, а това е трудно на всяка възраст. Обикновено преминават учудващо добре, защото животът с цялата си шарена динамика продължава, а детето се вълнува най-вече от него.