Емоционалната интелигентност на детето е гаранция за успех и щастие

В ежедневните грижи за децата, да са нахранени, облечени, да са здрави, да спортуват, да учат езици, често се забравя важен аспект от тяхното развитие, а именно емоционалното им здраве. Емоционалната интелигентност е сравнително ново понятие, но дори да знаем и да сме чели колко е важна за бъдещото щастие и успеха на децата, все още за много родители е трудно да си представят как се случват нещата на практика.

Даниъл Голман, който въвежда понятието емоционална интелигентност твърди, че тя се развива през целия ни живот, и не е свързана с коефициента на интелигентност. Най-важният период обаче си остава детството, и ако искаме емоционално грамотни деца, не трябва да подценяваме начина, по който ежедневно общуваме с детето, както и как изразяваме собствените си емоции като родители.

Установено е, че емоционално интелигентните хора са много по-гъвкави и адаптивни, по-лесно създават връзки, по-добре работят в екип и се справят с предизвикателствата и трудностите. Успехът и щастието в живота, се оказва че зависят малко от това колко сме „умни“ и гениални, а по-скоро от това са сме способни да изразяваме емоциите си и да проявяваме съпричастност към емоциите на другите, да създаваме дълготрайни взаимоотношения с хората, да си поставяме и постигаме цели. Всички тези умения, се учат и утвърждават още в детството.

Доколко подготвяме децата за реалния живот, като ценим единствено академичните им постижения? Емоционалният живот е също толкова важен, като математиката, четенето и езиците и изисква друг тип умения. Има много доказателства, че хората, с адекватно емоционално поведение, които разчитат и владеят своите емоции и разпознават  и взимат предвид емоциите на другите, имат много преимущества във всички сфери – в семейството и личния живот, както и в професионалния. Хората с развити емоционални умения са по-доволни от живота, по-продуктивни и се справят по-добре, за разлика от тези, които нямат контрол върху емоциите си и водят постоянна вътрешна борба.

В еволюционното ни развитие, емоциите са се контролирали първоначално от по-низшите центрове в мозъка ни, от лимбичната система. В последствие с развитието на неокортекса, имаме възможност за по-фина регулация на емоционалния ни свят и за много повече нюанси в чувствата. Но при силни емоции на страх и гняв, съзнателната част на мозъка се изключва и се задействат по-примитивни реакции като „бий се или бягай“. Под влиянието на хормони и невромедиатори, които тялото отделя в такива ситуации, не мислим ясно, а действаме. В живото застрашаващи ситуации това може да спаси нас и близките ни от опасност, но много често може да изпаднем ние или децата в ситуации, в които сме завладени от емоции, без да има реална опасност и после да съжаляваме за поведението си.

Това се дължи на емоционалната памет, отговорни за която са амигдалата и хипокапма / части от лимбичната система/. Освен рационални факти мозъка ни запомня и емоционални събития, като колкото по-силни са емоциите, толкова по-силен е и спомена. Така много мощни емоционални спомени още от детството могат до голяма степен да определят настоящите ни реакции, тъй като реагираме според сходството с миналия опит, който може вече да не е актуален. Затова първите години от живота на детето и общуването с него са толкова важни за емоционалния му живот след това.

Успокоителното е, че неокортекса, отговаря за контролирането на емоционалните импулси като смекчава чувствата и добавя по-логична и разумна реакция в повечето случаи.

Хармонията между чувствата и мислите, или между „сърцето“ и „ума“ зависи от връзките между амигдалата /лимбичната система/ и неокортекса. Чувствата са от изключително значение за взимането на решения. Когато детето или възрастния са разтревожени, не могат да мислят трезво. Затова когато децата са стресирани, те не могат да се концентрират и да учат пълноценно.

Независимо от потенциала и интелекта на едно дете, ако то няма контрол върху емоционалния си свят, ще има проблеми с ученето и с поведението. Важно е да научим децата, не да потискат емоциите си, а да ги използват, заедно с рационалния си ум във взимането на правилни решения. Защото само когато има взаимодействие и баланс между емоциите и логическата част на ума, ще имаме пълноценна емоционална интелигентност и отлични умствени способности.